Страна: Япония
МФК №: 255
Височина: мъжки от 63 до 69 см
женски от 63 до 63 см
Тегло: мъжки от до кг
женски от до кг
Качества
Този едър и импозантен представител на шпицовете е чудесен символ на японската любов към кучето. Създадено на о. Хонщу в префектура Акита, откъдето произлиза името му, това куче много скоро добива специално значение в живота на японците. Те вярват, че кукла изобразяваща акита и поднесена като подарък на родилка или болен, ще донесе здраве и щастие на този, който я получава. И въпреки всичко след 16век когато Япония се отваря за европейската култура, с масовото навлизане на европейските породи японските кучета, в частност Акита, били застрашени от изчезване. Едва през 1927г. се учредява Akitainu Hozankai society, което има за цел запазването и възстановяването на породата. През 1931г. японското правителство определя Акита като "национален паметник" и "едно от японските национални съкровища" и тази грижа на държавата изиграва особена роля при възстановяването на породата. Особено нараства популярността й след като света узнава за историята на кучето Hachiko. Неговият стопанин, професор Еисабуро Уено, преподавател в Токийския университет бил съпровождан всеки ден от своята акита Hachiko до Железопътната спирка Шибуя. Кучето много скоро свикнало с времето когато се прибира любимия стопанин и започнало да го чака на гарата. Докато една майска вечер на 1925г. професор Уено не слязъл от влака. Hachiko не можел да знае, че професорът е болен и много скоро умира в болницата. Всяка вечер по едно и също време той го чакал на гарата да се завърне. И така ден след ден в продължение на години. А когато остарял и движенията му ставали все по-трудни той се заселил на гарата и продължил всяка вечер да посреща влака с които се връщал неговият стопанин. И така до март 1934г. когато смъртта слага край на надеждите му. Историята на вярното куче бързо се разнася из цяла Япония и хората трогнати от безпределната му вярност събират средства и построяват паметник изобразяващ търпеливо чакащия Hachiko, скромен израз на заслужената почит и уважение към него и всички кучета. След Втората световна война Акита се разпостранява в САЩ, и в резултат на селекционната работа на американските любители се появява американския тип Акита различаващ се от японския. През 1997г. ЕФ СЕ И разделя Акита на 2 породи - Японска акита и Голямо японско куче.
Екстериор
Голямо и мощно, излъчващо сила куче с тежки кости. Голяма масивна глава, дълбока муцуна, малки очи и прави уши. Опашката е плътно навита върху гърба и балансира общото впечатление от масивната глава. Спокойно, смело и уравновесено куче. Допустими са всички цветове, включително бял, тигров и петнист. При петнистите окраски петната трябва да са равномерно разположени, със или без маска на муцуната. Белите кучета нямат маска. Под косъмът може да има различен цвят от покривните косми. Дължината на козината по холката и гърба е приблизително 5 см. и е малко по-голяма по дължината на тялото, с изключение на опашката където козината е по-дълга и по пухкава. Има добре развит и мек подкосъм. Главата е масивна, но пропорционална на тялото, без кожни гънки. Черепната част е широка и плоска между ушите. Челюстите са квадратни и мощни. Муцуната е закръглена и добре запълнена. Дължината и се отнася към дължината на челото както 2:3. Стопът е изразен, но не прекалено. Носната гъба е голяма и черна. Кафяв цвят се допуска при белите Акита, но черният е винаги за предпочитане. Устните са стегнати, черни. Ушите са характерни за породата. Прави, малки, триъгълни, със заоблени върхове и широка основа, поставени широко върху главата, но не твърде ниско. Очите са малки, с триъгълна форма, дълбоко поставени, тъмно кафяви. Ръбовете на клепачите са черни и прилепнали. Зъбите са здрави, ножична захапка се предпочита, но и клещовидна е допустимо. Шията е здрава и мускулеста и здрава, относително къса, постепенно разширяваща се към рамената. Гърдите са широки и дълбоки, добре извити ребра. Холката е здрава и мускулеста. Гърбът широк, прав и мускулест. Поясница къса, леко наклонена. Корем мускулест, умерено прибран. Предните крайници са прави с добре развити кости. Метакарпусите са наклонени под ъгъл 15º към вертикала. Задните крайници са със здрави кости, широки и мускулести бедра и добре развити скакателни стави. Лапите са кръгли, котешки лапи с прибрани, здрави пръсти. Опашката е високо поставена и дълга, силно завита върху гърба или на една от страните.
0 comments:
Post a Comment