Страна: Германия
Височина: мъжки от 59 до 70 см
женски от 65 до 65 см
Тегло: мъжки от 30 до 40 кг
женски от 35 до 35 кг
Качества
Ваймаранерът е разпространен из целия свят, но най-вече в САЩ, където е много популярен и ценен и се използва повече като полицейско куче. В Европа намира приложение най-вече за лов на пернат дивеч, но е пригоден и за ловуване на едър дивеч (елени, глигани, мечки и др.). Притежава вродена твърда стойка и склонност към апортиране. Има остро обоняние и страстен ловен темперамент. Много енергично работи за откриване на отстреляния дивеч, като търси и по кървава следа. Лесно се поддава на обучение. Използва се и като пазач на дома, тъй като е недоверчив към непознати хора.
Екстериор
Отличава се с едър ръст, хармонично телосложение и много добре развита мускулатура. Главата е умерено дълга, аристократична. Има много плавен и почти незабележим стоп. Носната гъба е с тъмно оцветяване. Очите са с цвят на светъл кехлибар - при бронзово оцветените, и по- ъмен кехлибар - при сребристосивите кучета. Ушите са високо поставени, широки и тънки, отпуснати надолу. Крайниците са много добре замускулени. Лапите са здрави и компактни, с плътно сбити възглавнички. Пръстите са сводести, с дебели и къси нокти със сив или кехлибарен цвят. Опашката се носи хоризонтално; купира се в ранна възраст. Космената покривка е къса, гъста, гладка и лъскава. Смяната на косъма протича почти незабележимо. Окраската е сребристосива, с метален блясък (неслучайно в някои страни наричат ваймаранера „сребрист фантом "). Допускат се оттенъци на мишосив или бронзов цвят. Главата и ушите обикновено са малко по-светли. По дължината на гърба често има тъмна ивица. Характерна особеност на породата е, че малките се раждат със сивогълъбова козина и небесносини очи, като от третия месец очите придобиват кехлибарено-жълто оцветяване, а козината започна да се променя и окончателният й цвят се появява едва към осмия месец.
0 comments:
Post a Comment